Дългото изкачване: преодоляване на кризата и изграждане на по-устойчива икономика

6 октомври 2020

1. Увод: Преобърнат от кризата свят

Скъпа Минуш, благодаря Ви за топлото приветствие! За мен е чест да отбележим заедно 125-та годишнина на Лондонското училище за икономика и политически науки — ден на гордост както за студентите и академичния му състав, така и за неговите възпитаници.

Като един от възпитаниците на Училището и управляващ директор на МВФ, съзнавам колко много споделени ценности обединяват нашите институции. Имах повод да си припомня това миналата година, когато видях новата скулптура — огромното земно кълбо — в кампуса на Училището. Глобалната перспектива и дълбоката загриженост за света, в който живеем и неговото бъдеще, действително са спойката, която обединява всички ни.

Скулптурата на Марк Уолинджър е най-добрата метафора за предизвикателството, пред което сме изправени днес: пандемията, загубата на над един милион живота и икономическите последици за милиарди хора преобърнаха света из основи. В страните с ниски доходи сътресенията са толкова дълбоки, че рискуваме да „загубим“ цяло поколение.

Усилията ни за преодоляване на кризата могат да почерпят вдъхновение от поколението преди нас. През 1942 г. Уилиям Бевъридж, бивш директор на Лондонското училище за икономика, публикува своя известен доклад, който води до създаването на Националната служба за здравеопазване на Обединеното кралство. А през 1944 г. Джон Мейнард Кейнс и Хари Декстър Уайт полагат основите на системата Бретън Уудс, включително на МВФ и Световната банка.

Те проправят път за изграждането на по-добър свят в най-тежкия момент на войната, която е в своята стихия. Днес също се нуждаем от този порив в името на един по-добър, по-устойчив и по-приобщаващ свят след края на пандемията.

Това ще бъде основният акцент на виртуалните Годишни срещи на 189-те държави членки на МВФ през следващата седмица и темата, за която ще говоря днес.

2. Глобална перспектива: Дългото изкачване

Нека първо разгледаме икономическата ситуация. През второто тримесечие на тази година икономическата активност в световен мащаб отбеляза безпрецедентен спад след налагането на извънредни мерки, в резултат на които 85 процента от световната икономика преустанови нормалното си функциониране за няколко седмици.

През юни МВФ прогнозира значително свиване на световния БВП през 2020 г. Към днешна дата ситуацията дава по-малко основания за тревога. Според текущите ни изчисления, второто и третото тримесечие бяха по-благоприятни от очакваното и това ни дава основание за лека корекция на прогнозата за световната икономика през 2020 г. във възходяща посока. Очакваме частичното и неравномерно възстановяване да продължи и през 2021 г. Ще се запознаете с актуализираната ни прогноза, когато я публикуваме следващата седмица.

Намираме се на този етап основно благодарение на извънредните политически мерки, предприети за стабилизиране на световната икономика. Правителствата предоставиха на домакинствата и фирмите фискална помощ в размер на приблизително 12 трилиона щ.д., а действията в сферата на паричната политика, които нямат аналог в историята, осигуриха непрекъсваемост на кредитния поток, помагайки на милиони фирми да продължат да съществуват.

Някои обаче успяха да постигнат повече от останалите. Развитите икономики направиха всичко необходимо. По-бедните държави се стремят да направят възможното.

Една от причините за неравномерните резултати са различията в капацитета за реагиране. Друга причина е ефективността на мерките за овладяване на пандемията и рестартиране на икономическата дейност. За голяма част от развитите икономики, включително Съединените щати и страните от еврозоната спадът — макар и болезнен — беше по-нисък от прогнозирания. Китай се възстановява по-бързо от очакваното. Други държави обаче продължават да търпят тежки поражения и част от актуализациите ни са в низходяща посока.

Д ържавите с нововъзникващи пазари и ниски доходи и държавите, дестабилизирани от конфликти в целия свят остават в риск. В тези държави системите на здравеопазване са по-слаби. В същото време те са зависими от най-тежко засегнатите сектори – тези на туризма и износа на стоки, както и от външно финансиране. Въпреки че осигуряването на достатъчна ликвидност и ниските лихви помогнаха на много нововъзникващи пазари да възстановят достъпа си до финансиране, от март до момента нито една държава в региона на Субсахарска Африка не е емитирала нов външен дълг.

Ето и основното ми послание: Световната икономика започва да изплува от дъното на кризата. Но бедствието все още далеч не е преминало. В момента всички държави са изправени пред това, което аз ще нарека „Дългото изкачване“. То ще бъде трудно - продължително, неравномерно и изпълнено с несигурност. По пътя ще има и препятствия.

Поемайки нагоре обаче, нека не забравяме, че обезопасителното въже е само едно и че ние всички сме толкова силни, колкото е силата на най-слабите “ катерачи ” сред нас . Те ще се нуждаят от помощ по пътя нагоре.

Пътят пред нас е обвит в облаците на безпрецедентна несигурност. По-бързият напредък в областта на здравните мерки, включително разработваните ваксини и терапии, би могъл да ускори темпа на „изкачване“. Но ситуацията би могла също и да се влоши, особено ако има значително увеличаване на масивните огнища от заболели.

Рисковете остават високи , в това число и рисковете, породени от увеличаване на броя на фалитите и нереалистичните оценки на финансовите пазари. А и редица държави станаха по-уязвими. Равнищата на задлъжнялост се повишиха като следствие от фискалните мерки, предприети в отговор на кризата, тежките загуби в сектора на производството и загубата на приходи. Според прогнозите ни през 2020 г. световният държавен дълг ще достигне рекордното ниво от приблизително 100 процента от БВП.

Съществува и риск от тежки икономически поражения под формата на загуба на работни места, фалити и нарушения в ритъма на образователния процес. Поради загубата на капацитет, в средносрочен план очакваме обемът на световната промишленост да остане на нива значително по-ниски от прогнозираните преди пандемията. Това ще създаде трудности за почти всички правителства в усилията им за подобряване на стандарта на живот .

Кризата задълбочи и неравенството, поради непропорционалното си въздействие върху нискоквалифицираните работници, жените и младите хора. Тя остави след себе си печеливши и губещи и поражда риск да попаднем в ситуация, подобна на тази в дикенсовия роман „Повест за два града“. Ние трябва да намерим изход.

3. Пътят напред: Отпор на кризата и настоятелни усилия за трансформации

Е, какъв е пътят ни напред? За нас има четири непосредствени приоритета:

• Първо, защита здравето на хората. Задължително е да продължим да разходваме средства за лечение, тестове и проследяване на контактите. Това включва и засилване на международното сътрудничество за координиране на производството и разпространението на ваксини, особено в по-бедните държави. Само ако победим вируса навсякъде по света, ще можем да осигурим повсеместното пълно икономическо възстановяване.
• Второ, въздържане от преждевременно оттегляне на политиките за подкрепа. В страните, в които пандемията не стихва, мерките за поддържане на икономиката, фирмите и работещите, като отлагане на данъчни задължения, кредитни гаранции, парични помощи и субсидиране на трудовите възнаграждения продължават да бъдат критично важни. Също толкова важни са гъвкавата парична политика и мерките за осигуряване на ликвидност в подкрепа на кредитния поток към бизнеса, и по-специално малките и средни предприятия. По този начин ще се подпомогне запазването на работните места и гарантирането на финансовата стабилност. Преждевременно оттегляне на подкрепата ще превърне „дългото изкачване“ в главоломно падане.
• Трето, гъвкавата и ориентирана към бъдещето фискална политика ще бъде от решаващо значение за възстановяването. Кризата породи дълбоки структурни трансформации и правителствата трябва да изиграят своята роля в преориентирането на капитала и труда в подкрепа на този преход. Това ще изисква стимули за създаването на нови работни места, особено в сектора на зелените инвестиции, и смекчаване на неблагоприятните последици за работещите чрез редица мерки — от преквалификация, до разширяване на обхвата и продължителността на периодите, в които лицата имат право да получават помощи за безработица. Запазването на нивата на социални разходи ще бъде от първостепенна важност за справедливия преход към нови работни места.
• Четвърто, справяне с дълговете, особено при държавите с ниски доходи. Силно задлъжнели още преди кризата, днес те изпитват още по-големи затруднения. За да се борят с кризата и да продължат да предоставят жизнено важна подкрепа чрез водените политики, както и за да не загубят постигнатото в сферата на развитието през последните десетилетия, тези държави се нуждаят от повече помощ – и при това бързо. Това означава достъп до повече безвъзмездна помощ, преференциално кредитиране и облекчаване на дълговете, съчетано с по-добро управление на дълга и прозрачност. В някои случаи преструктурирането на държавния дълг ще изисква координация на глобално ниво и пълноценно участие както на публичните, така и на частните кредитори.

Държавите членки на МВФ могат да разчитат на институцията във всички споменати области. Ще им помагаме до самия връх на планината. Ще се стремим да бъдем техен „шерпа“. Ще ги напътстваме — със солидни препоръки по воденето на политиките. Ще им предоставим възможност за обучение според нуждите. И най-вече ще бъдем на разположение да предоставим финансова подкрепа, за да снемем от товара на дълга на онези, които не биха се справили сами.

Предоставихме финансиране на 81 държави с темп и в обем без аналог в миналото. Ангажиментът ни за финансиране възлиза на над 280 милиарда щ.д., като над една трета от тази сума беше одобрена от март до момента. Имаме и готовност да направим повече - общият ни капацитет за отпускане на заеми възлиза на 1 трилион щ.д. И все още разполагаме със значителен обем от този ресурс, който можем да предоставим на онези наши членове, които се намират в началния етап на „изкачването“.

Ще повторя още веднъж — предстои трудно изкачване. То изисква да проправим нови пътеки по билото на планината. Не можем да си позволим просто отново да изградим старата икономика с нейния нисък растеж, ниска производителност, висока степен на неравенство и задълбочаваща се криза, свързана с изменението на климата.

Именно това поражда необходимостта от фундаментални реформи за изграждането на по-устойчива, по-зелена, по-интелигентна, по-приобщаваща и по-динамична икономика. Това е посоката, в която трябва да насочим огромните инвестиции, необходими за стабилно и устойчиво възстановяване. Нови изследвания на МВФ показват, че повишаването на публичните инвестиции само с 1 процент от БВП в страните с развити и нововъзникнали пазарни икономики има потенциала да създаде до 33 милиона нови работни места.

Знаем, че в много случаи добре разработените зелени проекти също могат да генерират по-висока заетост и по-висока възвръщаемост от конвенционалните фискални стимули.

Знаем също така, че е в ход ускорена цифрова трансформация , която носи в себе си обещанието за по-висока производителност и нови, по-добре платени работни места. Можем да отключим този потенциал като реорганизираме данъчните системи и инвестираме в образование и цифрова инфраструктура. Нашата цел трябва да бъде да предоставим на всички хора достъп до интернет и необходимите умения за успех в икономиката на 21-ви век.

4. Заключение: Продължавайте да се катерите!

Всичко, за което говоря, е постижимо — знаем това от опита на предишните поколения, които имаха смелостта и решимостта да изкачат планините пред тях. Дойде и нашият ред —това е нашата планина.

По думите на един алпинист „ Всеки връх е достижим, трябва просто да не спираш да се катериш“.

Това важи и за Дългото изкачване и политиките, които са необходими, за да продължим напред. Свързани от едно обезопасително въже, можем да преодолеем кризата и да изградим по-устойчив и благоденстващ свят в полза на всички.

Благодаря Ви много!