Двадесетте години на века: турбулентни, вели или трансформиращи ще бъдат те?
April 11, 2024
Реч
April 11, 2024
ОКОНЧАТЕЛНА ВЕРСИЯ
Благодаря, Фред, за любезното представяне — благодаря на Вас и на служителите на Атлантическия съвет за домакинството на това събитие. Подобно на МВФ, Съветът е институция, която убедено вярва, че диалогът и сътрудничеството са в основата на изграждането на един по-благоденстващ свят.
Институциите ни имат и обща ДНК. На конференцията в Бретън Уудс през 1944 г., която дава началото на МВФ и Световната банка, присъства и министър Дийн Ачесън — един от основателите на Атлантическия съвет.
Размишлявайки върху годините, през които работи за правителството, Ачесън по-късно пише: “Простата истина е, че единственият път към успеха е постоянството в добрите политики ...”[1].
В свят на все по-чести сътресения и повишена несигурност повече от всякога се нуждаем от добри политики. Именно правилният избор на политики ще определи бъдещето на световната икономика.
От него ще зависи как ще се запомни това десетилетие — дали ще остане в историята като “Турбулентните двадесет години” — време на смущения и различия в икономическите съдби, “Велите двадесет години” — време на бавен растеж и обществено недоволство, или като “Десетилетието на трансформацията” — години на бърз технологичен напредък за благото на човечеството?
Нека започна с това къде се намираме днес. Следващата седмица ще видите, че в нашата прогноза за световната икономика глобалният растеж е малко по-силен от прогнозирания поради силната активност в Съединените щати и в много от икономиките на страните с нововъзникващи пазари. За това спомогнаха силното потребление на домакинствата и бизнес инвестициите, както и облекчаването на проблемите по веригите на доставки. Инфлацията се понижава.
Силните пазари на труда и увеличаващата се работна сила също подпомагат устойчивостта на световната икономика, дължаща се най-вече на здравите макроикономически основи, изградени през последните години. Силата на предлагането на работна сила се дължи отчасти на имиграцията, която беше особено полезна в страните със застаряващо население.
Като цяло е изкушаващо да си отдъхнем с облекчение въз основа на данните. Избегнахме глобална рецесия и период на стагфлация, както някои прогнозираха.
Но все още има за какво да се тревожим.
Глобалната среда ни отправя все повече и по-големи предизвикателства. Геополитическото напрежение увеличава рисковете от фрагментация на световната икономика. Освен това, както научихме през последните няколко години, живеем в свят, в който трябва да очакваме неочакваното.
Отрезвяващата реалност е, че глобалната активност е слаба според историческите стандарти, а перспективите за растеж отслабнаха след световната финансова криза. Инфлацията не е напълно преодоляна. Фискалните буфери са изчерпани. А дългът се е увеличил, което представлява сериозно предизвикателство за публичните финанси в много страни.
Белезите от пандемията все още са налице. Загубите в световното производство от 2020 г. нататък ще възлизат на около 3,3 трилиона долара, като разходите ще се стоварят непропорционално върху най-уязвимите държави.
Наблюдаваме все по-големи различия, както в рамките на отделните групи държави, така и между тях.
Сред развитите икономики възстановяването в САЩ, подкрепено от нарастващия ръст на производителността, е най-силно. За разлика от САЩ, обаче, активността в еврозоната се възстановява много по-бавно, което отразява продължителните последици от високите цени на енергията и по-слабия растеж на производителността.
Сред държавите с нововъзникващи пазарни икономики по-добре се справят страни като Индонезия и Индия.
Но най-фрапиращото разминаване е сред страните с ниски доходи, където белезите са най-дълбоки. Сред тях нестабилните и засегнатите от конфликти икономики понасят най-тежкото бреме.
Основният фактор за по-слабия растеж е значителното и широкообхватно забавяне на производителността. Нашият анализ показва, че то е причина за повече от половината от забавянето на растежа в развитите и нововъзникващите икономики и за почти цялото забавяне в държавите с ниски доходи.
В резултат на това средносрочната ни прогноза за глобалния растеж остава доста под историческата средна стойност — малко над 3 процента.
Без корекция на курса ние наистина се насочваме към едно вяло и разочароващо десетилетие на анемичен растеж.
В този момент политиците са изправени пред избор.
Те могат да избегнат трудния избор и да се опитат да се справят с недотам добри политики.
Или могат да направят друг избор. Могат да последват съвета на Ачесън и да изберат добрите политики: да се справят решително с инфлацията и дълга и да дадат тласък на икономическата трансформация за повишаване на производителността и приобщаващия и устойчив растеж.
Нуждаем се от “десетилетие на трансформация”.
Преди всичко, обаче, трябва да възстановим ценовата стабилност.
Това е задача на централните банки, много от които внимателно калибрират важното политическо решение кога и с колко да намалят лихвените проценти.
Откакто инфлацията достигна своя връх в средата на 2022 г., видяхме какво може да постигне добрата политика. През последното тримесечие на 2023 г. общата инфлация за развитите икономики беше 2,3 процента, в сравнение с 9,5 процента само 18 месеца по-рано. За средните по показатели нововъзникващи пазари и развиващи се икономики инфлацията спадна до 4,1 процента.
Очакваме тази тенденция да продължи и през 2024 г., създавайки предпоставки за това основните централни банки на развитите икономики да започнат да намаляват лихвените проценти през втората половина на годината.
Темпът и моментът на паричния завой обаче ще бъдат различни. Някои централни банки вече започнаха да облекчават лихвените проценти, особено на развиващите се пазари, където инфлацията беше преодоляна рано. На други места обаче, главно в развитите икономики, засега те се въздържат. Те трябва внимателно да калибрират решенията си спрямо постъпващите данни.
В този последен етап е двойно по-важно централните банки да запазят своята независимост. Както знаем, доверието в политиката е от решаващо значение в борбата за възстановяване на ценовата стабилност.
Когато е необходимо, политиците трябва да се противопоставят на призивите за преждевременно намаляване на лихвените проценти. Преждевременното облекчаване може да доведе до нови изненади, свързани с инфлацията, които дори да наложат допълнително затягане на паричната политика. От друга страна, прекалено дългото изчакване може да охлади икономическата активност.
Второ, време е да се възстановят фискалните буфери.
През последните години се обявихме за фискални ограничения, които да подкрепят централните банки в борбата им с инфлацията. В момента акцентът върху фискалната политика е оправдан сам по себе си. Фискалните буфери са изчерпани, а нивата на дълга в повечето държави са просто твърде високи.
Тенденцията за нарастване на равнището на дълга започна преди повече от десетилетие — в период на продължителен период на много ниски лихвени проценти. Пандемията породи необходимост от безпрецедентна фискална реакция, за да се защити човешкия живот и средствата за препитание. Дългът нарасна още повече.
В момента сме в период на много по-високи лихвени проценти. Това води до увеличаване на разходите за обслужване на дълга.
В развитите икономики, с изключение на САЩ, лихвените плащания по държавния дълг ще достигнат средно около 5 процента от държавните приходи през тази година.
Но разходите по обслужването на дълга са най-болезнени за страните с ниски доходи. Техните лихвени плащания ще бъдат средно около 14 процента от държавните приходи — приблизително два пъти повече, отколкото преди 15 години.
За повечето държави перспективите за меко приземяване и силните пазари на труда означават, че няма по-подходящ момент за действие за постигането на устойчиви равнища на дълга и изграждането на по-силни буфери срещу бъдещи сътресения.
За някои от тях отлагането просто не е приемливо: консолидацията трябва да започне сега, за да се избегне изпадането в дългови затруднения.
А за шепата държави, които вече са в затруднено положение, може да се наложи преструктуриране. Общата рамка на Г-20 може да помогне. Замбия наскоро финализира споразумението си с облигационерите, допълвайки преструктурирането с официалните двустранни кредитори — поздравления!
Трябва да се възползваме от научените уроци, за да подобрим процеса на преструктуриране на дълга. По време на Пролетните срещи ще свикаме отново нашата Кръгла маса за глобалния държавен дълг. Целта ни е да осигурим допълнителна яснота относно “съпоставимостта на третирането” между различните групи кредитори и да установим ясни и предвидими графици за преструктуриране на дълга.
Фискалната предпазливост е трудна задача за всички държави — богати и бедни. Това важи с особена сила за година с рекорден брой избори и в момент на висока тревожност поради изключителната несигурност и сътресенията, които продължават вече години наред.
Всъщност нашите прогнози показват, че дефицитите все още ще бъдат твърде високи, за да се стабилизира дългът в повече от една трета от развитите и нововъзникващите икономики и в повече от една четвърт от държавите с ниски доходи.
Ето защо ние препоръчваме приемането на надеждни средносрочни рамки като най-добрия избор за страните в областта на “добрата политика”.
Препоръчваме също така да се обърне по-голямо внимание на затварянето на данъчните вратички, подобряването на събираемостта на данъците и на качеството на публичните разходи. Фискалната стабилност позволява на държавите да подкрепят най-уязвимите членове на обществото и да инвестират в по-добро бъдеще.
Така стигаме до третия приоритет: политики за стимулиране на растежа.
Повишаването на перспективите за растеж е от решаващо значение за подобряване на жизнения стандарт и укрепване на икономическата устойчивост. За целта е необходимо да се премахнат ограниченията пред икономическата дейност и да се създадат възможности за стимулиране на растежа на производителността.
Основните реформи — укрепване на управлението, намаляване на бюрокрацията, повишаване на участието на жените в работната сила, подобряване на достъпа до капитал — всички те трябва да играят важна роля. В икономиките на нововъзникващите пазари и развиващите се икономики един добре подреден пакет от реформи би могъл да увеличи производството с 8 процента за четири години.
Още повече може да се постигне с политики, които насърчават икономическата трансформация за ускоряване на екологичния и цифровия преход. От това доколко добре ще ги управляваме, ще зависи наследството на това десетилетие.
Това е особено важно за екологичния преход. Темпът, с който ще осъществим този преход ще има огромно влияние върху способността ни да управляваме рисковете, свързани с климата. Но преходът към нисковъглеродна икономика надхвърля управлението на рисковете. Той предлага и огромни възможности за инвестиции, работни места и растеж.
Вече виждаме икономическите, здравните и екологичните ползи от трансформиращите се инвестиции — включително в областта на възобновяемата енергия, електрическата мобилност и възстановяването на екосистемите. За всеки 1 долар, изразходван за изкопаеми горива, сега се изразходват 1,7 долара за чиста енергия. Преди пет години това съотношение беше 1:1. Необходими са обаче силни политики и институции, за да се създаде стабилен и насърчителен инвестиционен климат и да се преодолеят множество пазарни недостатъци.
Технологичният напредък засяга много сектори на икономиката - от производството до здравеопазването и финансовите услуги. Преминахме към нова цифрова икономика, а сега изкуственият интелект вероятно ще ускори драстично Четвъртата индустриална революция.
Това носи огромни потенциални ползи, но и рискове. Неотдавнашно проучване на МВФ показва, че изкуственият интелект може да засегне до 40 процента от работните места в световен мащаб и 60 процента в развитите икономики. Той би могъл да повиши производителността на работещите, но също така да изложи на риск някои работни места. Инвестициите в цифрова инфраструктура и умения, както и силните мрежи за социална закрила, ще определят темпът на внедряване на изкуствения интелект и неговото въздействие върху производителността.
Както климатът, така и цифровата трансформация изискват съгласувани глобални усилия за управление на рисковете и извличане на ползи.
Това ме води до последния въпрос — сътрудничество по политиките, които са от значение за света.
Пандемията, войните и геополитическото напрежение промениха ръководството за глобалните икономически отношения. Политиците се опитват да намерят баланс между ефективността и сигурността, между съображенията за разходите и устойчивостта на веригите за доставки. Вече има признаци, че търговските отношения също се променят.
След нахлуването на Русия в Украйна ръстът на търговията между икономиките в политически отдалечени блокове се забави с 2,4 процентни пункта повече, отколкото търговията между тези, които са по-тясно интегрирани.
Пренасочването на търговските потоци може да бъде от полза за “свързващите” държави. Но веригите за доставки стават все по-дълги, с потенциални разходи на всяка стъпка.
Промишлената политика отново е на дневен ред — нов анализ показва, че през миналата година в световен мащаб са били предприети повече от 2,500 политически интервенции. Китай, ЕС и САЩ имат дял от почти половината от общия им брой.
Как трябва да мислим за тези политики?
Накратко, ако е налице пазарен неуспех, който трябва да бъде преодолян, като например ускоряване на иновациите за справяне с екзистенциалната заплаха от изменението на климата, има основание за държавна намеса, включително чрез инструментите на индустриалната политика.
Когато няма пазарен провал, е необходимо да се действа предпазливо. Доводите за държавна намеса са много по-неубедителни. Далеч не всички обявени или въведени през изминалата година политики, обаче, са ясно свързани с пазарен срив.
Служителите на МВФ активизираха работата си в тази област, тъй като са необходими повече данни, анализи и диалог, за да се избегнат скъпоструващи грешки.
В по-широк план ние призоваваме за повече търговия и трансгранични инвестиционни потоци, за да се повиши производителността и да се отговори на глобалните предизвикателства. Апелираме и за повече внимание към това как ползите от търговията и инвестициите се споделят в обществото. Трябва да избегнем грешките от миналото, когато отрицателното въздействие на глобализацията върху някои общности беше пренебрегнато и доведе до отпор срещу интегрираната световна икономика.
През цялата ни история МВФ е бил и остава проводник на добри политики и място за икономическо сътрудничество.
В един бързо променящ се и по-неспокоен свят е по-важно от всякога да се обединят усилията на държавите за справяне с предизвикателствата и използване на възможностите.
Когато светът беше засегнат от пандемията и кризата с разходите за живот, МВФ действа решително, за да предостави финансова и политическа подкрепа на своите членове.
Също така увеличихме усилията си да помогнем на държавите да се справят с трансформационни предизвикателства като изменението на климата и цифровия преход — с нови анализи, нови партньорства и нови инструменти. Например сега 18 държави използват нашия нов Доверителен фонд за устойчивост и стабилност.
И точно както държавите трябва да изграждат устойчивост, за да се справят с бъдещи сътресения, така това трябва да направи и МВФ.
И ние вече го правим.
Нашите членове подкрепиха петдесетпроцентно увеличение на постоянните ни кредитни ресурси. И по-голям капацитет за предоставяне на финансова подкрепа на най-бедните ни членове.
Току-що постигнахме целта за изграждане на собствените си финансови буфери, за да можем да бъдем надеждна опора за страните, изправени пред сътресения в платежния баланс. Сега насочваме вниманието си към това как можем да използваме по-добре наличните ресурси, за да гарантираме, че сме в добра позиция да продължим да помагаме на нашите членове.
Това е подходящ момент за заключение. Точно както нашата балансова позиция представлява колективната финансова мощ на нашите членове, така и Пролетните ни срещи през следващата седмица представляват нашия колективен ангажимент за сътрудничество и международен диалог.
И така, докато се събираме във Вашингтон, ние сме изправени пред това, което Ачесън описа като фундаментален избор: “между посрещането на проблемите, с които светът ще се сблъска... чрез методите на международното сътрудничество... или... Като всяка нация разчита на собствените си ресурси и сила и върви по своя път в света”[2].
Съвместната работа означава да изберем добрите политики.
Това е изборът, който ще осигури растежа, работните места и благоденствието, към които хората навсякъде се стремят.
Благодаря ви.
[1] Министър Ачесън, Да присъстващ на Сътворението: Годините на служба в Държавния департамент (1969).
[2] Мястото на Бретън Уудс в колективната икономическа сигурност, реч на заместник-министър Ачесън в Commonwealth Club of California, Сан Франциско, 23 март 1945 г.
© 2026 International Monetary Fund. All rights reserved.