Реч

Добро утро!

Устойчивата световна икономика отново е изправена пред изпитание в резултат на засега преустановената война в Близкия изток. Конфликтът причини значителни затруднения по целия свят. Изразявам искреното си съчувствие към всички хора, засегнати от тази и от всички останали войни.

Когато следващата седмица посрещнем министрите и управителите на централните банки на нашите Пролетни срещи, вниманието ни ще бъде съсредоточено върху това как най‑успешно да преодолеем това ново сътресение и да облекчим тежестта, която то налага върху икономиките и хората.

Това изисква ясно да разбираме неговата природа, каналите, по които се пренася в икономиката, мащаба на въздействието му и политиките, които могат да смекчат последиците от него. 

И така, какво ни връхлетя? Шок в предлагането, който е:

• мащабен – световното предлагане на петрол намаля с около 13 процента, а на втечнен природен газ с около 20 процента;
• глобален – всички ние вече плащаме по-висока цена за енергията, а веригите на доставки са нарушени в целия свят; и
• асиметричен – въздействието му зависи от близостта на конкретната държава до конфликта, от това дали е износител или вносител на енергия и от пространството за политики, с което разполага.

  Както винаги, негативният шок от страна на предлагането води до повишаване на цените. За сравнение, цената на суровия петрол от сорта Брент скочи от 72 щ.д. за барел в навечерието на конфликта до пик от 120 щ.д. За щастие, цените на петрола се понижиха, но остават значително над равнищата отпреди войната – и много държави плащат високи премии за достъп до ценни доставки.

  Помислете за островните държави в Тихоокеанския регион, които се намират в края на дълга верига на доставки и се питат дали след толкова тежко прекъсване доставките на гориво ще продължат да достигат до тях.

  Прекъсванията в доставките имат – и в обозримо бъдеще ще продължат да имат – множество верижни последици, като:

• прекъсвания в работата на нефтопреработвателни предприятия поради необходимостта от поддържане на минимален поток, като в много отдалечени части на света вече светят червени предупредителни сигнали (графика 1);
• недостиг на рафинирани продукти като дизелово гориво (графика 2а) и авиационното гориво, показано тук (графика 2б), които оказват влияние върху транспорта, търговията и туризма в свят, който е по-взаимосвързан от всякога;
• продоволствена несигурност, която ще засегне допълнителни 45 милиона души вследствие на нарушенията в транспортните вериги, в резултат на което общият брой на хората, застрашени от глад, надхвърля 360 милиона, като съществува риск проблемът да се задълбочава с течение на времето поради по-високите цени на торовете (графика 2в);
• и нарушенията във веригите за доставки, които ще засегнат различни индустрии, в които се използват химикали като сяра, хелий, необходим за производството на силициеви чипове и ЯМР диагностика, и нафта за производството на пластмаси.

  Вторият въпрос е как би могло да се прояви това сътресение? В три основни направления:

• Първо, отражение върху цените и недостиг в предлагането. По-високите цени на ключови суровини и ресурси се пренасят върху цените на множество потребителски стоки и повишават инфлацията. Това, в съчетание с недостига, води до рязко свиване на търсенето.
• Второ, очакванията по отношение на инфлацията. Те могат да се откъснат от котвата и да отприщят инфлационен процес с висока цена за икономиката. Тук виждаме разпределението на прогнозите за инфлацията в САЩ за тази година (графика 6а). Обърнете внимание как кривата се измества надясно, което показва по-високи краткосрочни инфлационни очаквания. А това е кривата за еврозоната (графика 6б). Тя също се измества надясно и се разширява, което сочи нарастваща несигурност. За щастие, дългосрочните очаквания засега остават непроменени – това е отлична новина и е от ключово значение.
• Трето, финансовите условия. След изключително благоприятната изходна позиция процесът на затягане се разви плавно и подредено. Спредовете по облигациите на нововъзникващите пазари се разшириха значително (графика 7а), цените на акциите претърпяха корекция (графика 7б), а щатският долар поскъпна (графика 7в). А сега вече се наблюдава известно облекчаване.

  Вече сме били в подобна ситуация – през 70-те години на миналия век, както и през настоящото десетилетие. Знаем, че с течение на времето значителна част от шока ще отшуми, а икономиката ще се установи в ново равновесно състояние. Предлагането винаги се възстановява, а търсенето се приспособява. Въвеждат се нови мощности. Енергийната ефективност се повишава.

  Като доказателство, бих посочила, че от 80-те години на миналия век до днес енергоемкостта на световната икономика непрестанно намалява (графика 8а), а това смекчава въздействието на настоящия шок. Въпреки че делът на възобновяема енергия непрекъснато се повишава, петролът продължава да бъде нашият основен източник на енергия (графика 8б).

  Докато светът реагира на това сътресение, от съществено значение е да съхраним общия си стремеж към енергийна ефективност и диверсификация на енергийните източници. Различните държави ще следват различни пътища, за да постигнат трайна енергийна сигурност, но всички трябва да се стремят към нея.

  Позволете ми премина към третия въпрос: какъв ще бъде мащабът на въздействието върху растежа?

  Отговорът в голяма степен зависи от това дали прекратяването на огъня ще издържи и ще проправи път към траен мир, както и от размера на щетите, които войната ще остави след себе си.

  Предвид множеството неизвестни, нашият доклад Световна икономическа перспектива, който ще бъде публикуван във вторник, ще включва набор от сценарии – от сравнително бърза нормализация, през междинен сценарий, до сценарий, при който цените на петрола остават значително по-високи за много по-дълъг период и започнат да се проявяват вторични ефекти.

  Всички тези сценарии стъпват върху ситуация, в която силните инвестиции в изкуствен интелект и технологии, благоприятните финансови условия и други фактори вече бяха създали значителна инерция в световната икономика.

  Всъщност, ако този шок не беше настъпил, щяхме да ревизираме прогнозата си за световния растеж в посока нагоре.

  При настоящите обстоятелства обаче дори най-благоприятният сценарий предполага понижение на прогнозата за световния растеж. Защо? Поради значителните щети върху инфраструктурата, влошаването на доверието и други трайни негативни последици.

  Нека вземем за пример комплекса „Рас Лафан“ в Катар (графика 3). Това е изключително показателен пример за стратегическа инвестиция, реализирана по всички правила. Комплексът осигурява 93 процента от втечнения природен газ в региона на Персийския залив, като около 80 процента от това количество се насочва към Азиатско‑тихоокеанския регион, който в момента изпитва сериозен недостиг на горива. Рафинерията Рас Лафан на практика е затворена от 2 март, понесе преки удари на 19 март, а възстановяването на пълния й капацитет може да отнеме между 3 и 5 години.

  Дори в най-добрия случай няма да има лесно връщане към предишното положение.

  Още един факт: обърнете внимание, че обемът на корабоплаването през Баб ел‑Мандеб в Червено море така и не се възстанови до нивата отпреди смущенията в трафика в региона, а остава на около половината от равнището си през 2023 г. (графика 4а).

  В действителност не знаем какво ни предстои по отношение на плаването през Ормузкия проток (графика 4б), нито, впрочем, по отношение на регионалния въздушен трафик (графика 4в).

  Със сигурност обаче знаем, че растежът ще се забави, дори ако се установи траен мир.

  Също така знаем, че в световен мащаб съществуват значителни различия. Най-слабо засегнати са държавите, които могат безпрепятствено да изнасят нефт и природен газ. За разлика от тях държавите, пряко засегнати от войната, включително износителите на нефт и газ, засегнати от последиците от блокадата, както и страните, зависими от внос на нефт и газ, продължават да понасят основната тежест на удара.

  Мащабът на това въздействие ще зависи в немалка степен от възможностите за политически действия, с които разполагат отделните държави, включително от запасите им от нефт и газ, предвид петседмичното прекъсване на танкерния трафик от Персийския залив.

  Позволете ми да ви покажа няколко графики, за да илюстрирам три линии на разграничение:

• Първо, нека разделим света на вносители на нефт вляво и износители на нефт вдясно (графика 5а). Както показва струпването на точки вляво, над 80 процента от държавите са нетни вносители на нефт.
• Второ, нека откроим пряко засегнати от войната държави (графика 5б). Обърнете внимание, че преките щети засягат в непропорционално висока степен държавите износителки на петрол, макар че червените точки отляво ни напомнят и за тежките последици от войната за икономиките на държавите в региона, които не са износителки на петрол.
• Трето, нека добавим вертикална скала за суверенните кредитни рейтинги на държавите като заместващ показател за пространството за икономическа политика (графика 5в). В долния ляв квадрант виждаме уязвимите страни износителки на петрол. Нека оцветим държавите от региона на Субсахарска Африка в жълто (графика 5г), а малките островни държави – в оранжево (графика 5д). Обърнете внимание, че именно тези две групи държави до голяма степен се концентрират в този квадрант на уязвимост, поради което вниманието ни следващата седмица в голяма степен ще бъде насочено именно към тях.

  Тъй като, обаче, петролът е глобална суровина, дори износителите, отдалечени от зоната на конфликта и ползващи се от по-благоприятни условия на търговия, вече усещат ефектите от по-скъпия нефт.

  Позволете ми да премина към последния въпрос: какво трябва да правят държавите?

  Бих искала още в самото начало да отправя едно предупреждение: тъй като става дума за класически отрицателен шок в предлагането, корекцията в търсенето е неизбежна.

  Политиците разполагат с редица инструменти за подкрепа, но преди всичко трябва да бъдат внимателни да не задълбочат допълнително съществуващите дисбаланси. В този смисъл отправям апел към всички държави да се въздържат от едностранни действия, като ограничения върху износа, контрол върху цените и други, които могат допълнително да дестабилизират глобалната среда. Не наливайте масло в огъня.

  Отвъд това, както и при предишни сътресения, ключови остават бдителността и способността за гъвкаво адаптиране. Предизвикателството ще бъде да се прецени дали и в кой момент променящите се условия ще ни изведат от едно състояние на световната икономика в друго.

• На този етап е разумно да се изчака и да се следи развитието на ситуацията, като централните банки подчертават своя ангажимент към ценовата стабилност, но извън това запазват настоящия си курс, с по-изразена готовност за действие, ако доверието в тяхната надеждност бъде поставено под въпрос. Фискалните власти следва да предоставят целенасочена и временна подкрепа на уязвимите групи, в съответствие със своите средносрочни бюджетни рамки.
• На следващо място, ако възникне риск инфлационните очаквания да се откъснат от своята опора и да отприщят скъпа инфлационна спирала, централните банки следва да се намесят решително чрез повишаване на лихвените проценти. Фискалната подкрепа трябва да остане целенасочена и временна мярка. Повишаването на лихвените проценти, разбира се, би отслабило допълнително растежа – това е присъщото действие на този инструмент.
• И накрая, ако към шока в предлагането се добави и отрицателен шок в търсенето вследствие на рязко затягане на финансовите условия, паричната политика отново се превръща в деликатен акт на балансиране, докато фискалната политика, само и единствено при наличие на фискално пространство, преминава към внимателно калибрирана подкрепа на търсенето.

Нека сега хвърлим бърз поглед върху това, което се случва на практика.

По отношение на паричната политика пазарите очакват основните централни банки да затегнат своята политика. Тук виждаме четири пазарно обусловени траектории на основните лихвени проценти, като всяка от тях показва възходящо изместване (графика 9).

В енергийната политика виждаме, че много държави въвеждат извънредни мерки за пестене на енергия, от общи информационни кампании и ограничения върху използването на лични автомобили до насърчаване на дистанционната работа. Тези и други мерки са подробно отразени в инструмента за проследяване на енергийната политика на Международната агенция по енергетика, и са представени в обобщен вид на тази графика (графика 10a).

Позволете ми да добавя, че именно този обмен на информация подчертава причините, поради които обединихме усилия с Международната агенция по енергетика и Световната банка за създаването на координационна група, в рамките на която МВФ ще поеме водещата роля по макроикономическите въпроси.

Що се отнася до фискалната политика, виждаме, че повечето държави с основание запазиха досегашния курс, избягвайки нецелеви данъчни облекчения, енергийни субсидии и мерки, основани на ценови интервенции, макар че някои избраха да предоставят широка по обхват подкрепа. Обобщените данни на МАЕ са показани и на тази графика (графика 10б).

Ще подчертаем, че мерките, които заглушават ценовите сигнали, същевременно отслабват и необходимата реакция на търсенето, в резултат на което световните цени на енергията се повишават. Също така ще работим с държавите, за да им помогнем да насочат по‑прецизно своята фискална подкрепа и да разработят ефективни механизми за постепенно прекратяване на временните мерки.

Паралелно с това ще подчертаем, че фискалната и паричната политика трябва да бъдат в синхрон, а не да действат в противоположни посоки.

Светът вече е свидетел на повишаване на базовите криви на доходност, което оскъпява обслужването на дълга (графика 11). Добавянето на стимули, финансирани чрез дефицит, към този пакет в настоящия момент би увеличило тежестта върху паричната политика и би засилило подобни движения. Това би било като да шофирате с единия крак върху газта, а с другия върху спирачката.

Както ще посочим в следващото издание на нашия доклад Фискален монитор, светът е изправен пред проблем с фискалното пространство. Публичният дълг като цяло е значително по-висок отколкото преди 20 години, включително в повечето държави от Г-20 (графика 12), което отразява широко разпространеното неглижиране на фискалната консолидация в периоди, когато условията са били благоприятни за нейното провеждане.

В резултат на това плащанията по лихви нарастват като дял от приходите във всички групи според равнището на доходите (графика 13). Изводът е ясен: всички държави трябва да използват своите ограничени фискални ресурси отговорно, а за повечето от тях приоритетно стои необходимостта от решително възстановяване на фискалното пространство след този шок. Не мога да подчертая това достатъчно категорично.

Позволете ми да премина към политиките във финансовия сектор. Както ще бъде подчертано и в нашия Доклад за глобалната финансова стабилност, от съществено значение е финансовите регулатори и надзорните органи да запазят висока степен на бдителност, гъвкавост и оперативна готовност за своевременна реакция в динамично променяща се среда.

Финансовите условия от известно време насам са подчертано благоприятни, подхранвани от технологичния оптимизъм и навлизането на нови посредници, много от които са извън банковия сектор. Макар подобно развитие да дава тласък на растежа, то поражда и риск от обрат. Ако, например, инвеститорите започнат да се опасяват, че несигурността около енергийните доставки може да възпрепятства развитието на изкуствения интелект, предвид неговите значителни енергийни потребности, световната икономика може да се изправи пред сериозни затруднения.

Микро- и макропруденциалните политики трябва да бъдат насочени към ограничаване на финансовите рискове за стабилността и към гарантиране на устойчива система.

С това бих искала да подчертая най-важния урок от всичко казано: добрите политики имат решаващо значение. Има сили, които държавите не могат да контролират, но те разполагат с пълната власт над собствените си политики и институции.

Вземете тази задача присърце: силата и гъвкавостта на вашите фундаментални показатели са най-добрата ви защита, когато настъпят сътресения, а те неизбежно ще настъпят.

Докато работите за преодоляване на трайните последици от това сътресение, не забравяйте да продължите да давате насока на големите глобални трансформации в областта на технологиите, демографията, геополитиката, търговията и климата и да градите по-добро бъдеще. Вашите решения в областта на структурната и регулаторната политика са в основата на производителността и дългосрочния растеж, а потенциалът за растеж е от решаващо значение за стабилността.

За нас в МВФ подкрепата, която ви оказваме при изграждането на стабилни политики и институции, е същината на нашата работа. А когато кризата настъпи, ние ще бъдем до вас и в ролята на пожарникар.

Нека още веднъж погледнем най-уязвимите вносители на нефт със спекулативен кредитен рейтинг (графика 14а), и да оцветим в синьо държавите с програми, изпълнявани с подкрепа от МВФ (графика 14б). При необходимост можем допълнително да разширим тези програми, а бъдете сигурни, че предстоят и нови.

Предвид ефектите на разпространение от тази война, очакваме краткосрочното търсене на подкрепа от МВФ за финансиране на платежния баланс да нарасне с около 20–50 млрд. щ.д., като сумата би останала близо до долната граница, ако примирието се запази.

Тук бих искала да отбележа два важни момента. Първо, този диапазон би бил значително по-висок, ако през последните десетилетия много нововъзникващи пазарни икономики, включително някои от най-големите, не бяха провеждали стабилни и отговорни политики. И второ, ние разполагаме с необходимия ресурс, за да посрещнем този шок.

Така че, да, нашите 191 държави членки могат да разчитат на нашата финансова подкрепа, ако това се окаже необходимо. Те могат да разчитат на МВФ и да ги обедини в търсенето на път напред сред липсата на яснота и несигурността. Именно на това ще посветим следващата седмица.

Благодаря ви и нека не губим надежда за траен мир в Близкия изток и по целия свят, защото войната отнема всичко, което градим с толкова усилия.